Байджо – китайската водка

Байджо Куейчоу Маутай Ингбин (Baijiu Kweichow Moutai Ingbin) Това изписване и произнасяне е възприето в Европа, САЩ, Австралия и др.страни.

Байджо е най-популярната спиртна напитка в Китай, наричана понякога „китайска водка“.

Може и да не сте чували за нея, но това всъщност това е най-продаваната алкохолна напитка в света. Изненада, нали? Може би звучи налудничаво, че алкохол, за който не сте чували е най-търсеният в света. Това обаче е самата истина.

Като надигнем мистериозното було около байджо ще видим какво има под него.

Това е традиционният за Китай алкохол, без който не се сяда на масата. Произнася се по различен начин от различните народности в Китай: байдзию, байджию, байчю и т.н. За китайците байджото е като ракията за нас. Причината да е най-продаваният алкохол не е в това, че е супер популярен в целия свят, а е много по-проста. Китай е държавата с най-многобройно население. Дори бутилките продадени извън Китай обикновено биват купувани от китайци.

Алкохолния градус е между 35° и 60°. В буквален превод означава бял алкохол или бяло вино. В Китай дори и спиртните напитки се наричат вино. Може би очаквали да се произвежда от ориз, но-не! Болшинството продукти се произвеждат от сорго, често в комбинация с пшеница.

Много малка част от видовете байджо се произвеждат от ориз. Те приличат на саке, но са с висок алкохолен градус. Байджо е най-продаваната категория спиртни напитки в света, наред с уиски, водка и коняк.

Екзотичният вкус на байджо се дължи първо на суровините, второ на специфичния дестилационен процес и трето на факта, че байджо отлежава в глинени съдове.

Производство: Производственият процес трае около година (за сравнение-уискито се произвежда за около седмица) и включва много и разнообразни традиционни процеси усвоени през столетията. Накратко, органично произведеното сорго се вари и пропарва за омекване на зърната, след което към тях се добавя закваска от пшеница за да стартира ферментационния процес.

Самата закваска се подготвя 6 месеца предварително. Така наречената „суха“ ферментация се извършва отначало на открито, а впоследствие зърното се поставя в шахти и се запечатва с кал от местната река. Ферментацията по този начин трае около месец, след което зърното се вари и пропарва, като течността се отделя и дестилира, а към употребеното зърно се добавя ново сорго и отново започва ферментация. Процесът се повтаря осем пъти.

За една година се извършват 9 пъти варене и пропарване на суровините, 8 ферментации, 7 филтрации и дестилации. Следва стареене в продължение на 5 години в запечатани глинени делви. Накрая продуктът от различните делви се блендира, като се търси достигането на специфичния аромат на Маутай. Интересно е да се отбележи, че Маутай продължава да старее и в бутилките, превръщайки го в обект на непрекъснат колекционерски интерес.

Органолептични характеристики: Много е трудно да се определят дегустационните нотки на Маутай, поради голямата комплексност на напитката. В сложните процеси на ферментация и отлежаване играят роля много фактори – като се започне от планинската вода и калта от нея, с която се запечатват шахтите; въздуха и климатичните особености. Според специалистите в процеса участват близо 2000 специфични микроорганизми, характерни единствено за градчето Маутай.

В един момент дори е правен опит част от производството да бъде извършвано на друго място, но със същите материали и технология. Резултат е бил, че качеството се е влошило и от Маутай са се принудили да се откажат. В Маутай ще откриете над 1200 различни аромати – много тропически плодови нотки, аромат на круши, сливи, праскови и типичен соев и „умами“ вкус и аромат.

Маутай е най-добрия избор на напитка за съчетаване с пикантна китайска и азиатска кухня. За отбелязване е фактът, че Маутай е с така наречения „придобит вкус“ – за несвикналото небце, първоначалното впечатление е доста странно, но така е с голяма гама алкохолни напитки. Изисква се време и дегустации с подходяща храна, докато човек стане истински ценител на еликсира.

Консумация: Маутай се консумира на стайна температура преди, заедно с храната и след това. Сервира се в малки чашки, колкото напръстник – 10-15 мл. При наздравица е редно да изпиете цялата чашка, в израз на уважение към домакина. Когато се чукате трябва да държите чашката в основата с 2 ръце и винаги трябва да се опитвате вашата чаша да е по- ниско.

В наши дни по света Маутай се пие и на шотове в барове, а все по-популярни стават и коктейли на основата на Маутай, в няколко страни вече има специализирани коктейл барове само с Маутай.

Специалистите разграничават няколко различни вида байджо, според техните вкусови качества и аромати. Така например основните категории са байджо с аромат на мед, байджо с нотки на ориз, „плътно“ и „леко“ байджо, както и силно подправено, пикантно и дори леко накиселяващо байджо.

Поради тази причина, байджо е напитка, към която да подходите с уважение. Китайците я пият на екс в напръсници с размер около 15 мл. Прието е да се чукнете преди да изпиете своята дажба. В бита на китайската култура е залегнало хората да си показват чашките един на друг, за да се уверят, че всеки е изпил своята. Да не изпиеш даденото ти байджо се счита за обидно спрямо твоя домакин.

Имайте предвид, че при първата дегустация може да не Ви допадне. Ако обаче дадете шанс на байджо, с всеки следващ път, то ще Ви става все по-приятно. Ще започнете да откривате скритите в него аромати и характеристики. Ако можем да направим аналог с друг алкохол, то бихме направили такъв с бирата. Спомнете си първия път, когато опитахте пиво. Горчеше, нали? А сега как е?!? Горчи ли Ви?

Подобен е и случаят с байджо. Именно заради неговия екстравагантен вкус, който първоначално е твърде неразбираем за хората от Запада, барманите препоръчват първият досег с байджо да е под формата на коктейл.

Най-популярната марка байджо е собственост на китайската държавна компания Маутай. Специалистите смятат, че Маутай се съчетава добре с тропически плодове, Campari и ликьори, в чиято основа има богато разнообразие на билки, джинджифил и други подправки. Все пак традицията е байджо да се пие чисто. Така че може би е по-добре да постъпите смело и да ударите първата глътка без излишни примеси.