Вкусът на седмицата: Шартрьоз
Френският елексир за дълъг живот
Ликьорът Шартрьоз (Chartrеuse 55% алк.об.) е създаден монасите от Ордена “Шартрьо” в манастира Grande Chartreuse преди около 250години. Манастира е разположен в планината Chartreuse на около 50 мили североизточно от Гренобъл, Франция.
Шартрьоз има доста бурна история на тайни рецепти, на интриги и изгнание. Ликьора е наследник на по-силния “еликсир на дълголетието” (Elixir végétal de la Grande Chartreuse), датиращ още от 1605 г.
През 1764г. брат Антоан, наследник на аптекаря монах добавил повече захарен сироп и така той дава на света вкусния, ароматен и уникален Chartreuse Verde (Зелен Шартрьоз). Напълно естествен, от вкуса до автентичния зелен (“изумруден”) цвят постигнат без изкуствени оцветители благодарение на уникалната му рецепта.
Ликьорът отлежава в дъбови бъчви и съдържа 130 билки, подправки, семена, корени и цветя, създавайки сладък, леко пикантен и остър вкус. В наши дни рецептата се пази само от двама монаси в манастира “Гранд Шартрьоз” (Grande Chartreuse), които следят стриктно дестилационния процес на напитката от манастира. За целта монасите са свързани с дестилерията на Шартрьоз Дифюзион (Chartreuse Duffusion SA) в град Воарон чрез компютърна система.
Chartreuse се счита за първокласно предложение, което се сервира предимно в изискани ресторанти. Подобно на други ликьори, ароматът му е чувствителен към температурата на сервиране. Ако се консумира чист, е желателно да се сервира много студен, но има хора, които го предпочитат на стайна температура.
Традиционно се пие като диджестив след вечеря, но също така е популярен и като основа за лонг дринк (смесен с безалкохолна съставка). Зеления Шартроз е и съставка на много коктейли. Някои рецепти за смесени напитки изискват само няколко капки поради доминиращия му вкус. Във френски ски курорти той е популярен, смесен с горещ шоколад, комбинация наречена Green Chaud. Много често шартрьоз се влага в коктейли като Last Word, Bijou или любимия ни Verte Chaud.
Още любопити факти за историята на ликьора може да прочетете тук
Един коментар
Pingback: