Неизвестните факти за салата Цезар

Цезар или сбъдването на американската мечта

С риск да разочаровам любителите на салатата Цезар (Caesar, Cesar или Cesare), тя не е кръстена на Гай Юлий Цезар. Нито пък е била любимото му блюдо. Независимо, че тези версии са най- разпространените.

Историята на салатата е всъщност история за една сбъдната “американската мечта”, а в датата й на раждане има доста символичен смисъл. Родината на “Цезар” е Мексико, а дата на раждане е – 4 юли 1924 г. Създаването й се дължи на ресторантьора Цезар Кардини, италиански имигрант, който е управлявал ресторанти в Мексико и САЩ. Кардини живее в Сан Диего, но работи и в Тихуана, където избягва ограниченията на съвременния свят.

Дъщеря му Роза разказва, че баща й е изобретил салатата в ресторанта си Цезар (в хотел Цезар), когато група американци избират да честват 04.07 в неговия ресторант. На Кардини обаче нито гордостта му на главен готвач, нито търговският му нюх позволяват да си признае, че е изчерпал запасите в ресторанта.

Италианецът оглежда наличните провизии в склада – няколко кочана маруля, яйца и два позасъхнали хляба. Той се справя с това, което има, добавяйки драматичния нюх на дресинга с „остатъците“ от работната маса на готвача. Приготвя специалната заливка от пармезан, зехтин, чесън, яйца и сос Уорчестър, гарнира с кротони и залива със сметана.

Гостите са възхитени от кулинарната новост и славата за “Цезар” бързо се разпространява. Хората започват да прииждат при Кардини специално за да опитат нашумялото ястие. Сред клиентите на ресторанта са знаменитости като Кларк Гейбъл, Джийн Харлоу и великолепната Джулия Чайлд.

Както често става за съжаление, стане ли едно ястие популярно, претендентите за слава не закъсняват.

Години по-късно брата на Кардини Алекс отваря собствен ресторант в Мексико Сити, той естествено я вписва в менюто си. Неговата версия на Цезар е под името “оригиналната Цезар салата на Алекс Кардини” и съдържа аншоа.

Като единствен наследник на баща си Роза Кардини естествено настоява за авторските права. Тя е била едва 5 годишна, когато баща й я измисля. Но т.к. я е обожавала, естествено знае всички подобности по приготовлението й. През 70-те години тя разказва, че оригиналната салата Цезар не съдържа аншоа. Кардини сам по себе си се е противопоставял на използването на риба в салатата си. Лекият аромат идва от соса Уорчестър.

Дъщеря му споделя, че оригиналната рецепта включва цели листа от маруля, които са били предназначени да бъдат изядени с пръсти, рохки яйца, италиански зехтин, смлян чесън, сол, черен пипер, дижонска горчица, лимонов сок, сос Уорчестър, настърган пармезан, крутони. Въпреки че оригиналната рецепта не съдържа аншоа, съвременните рецепти обикновено я включват като ключова съставка.

Странното е, че въпреки набралата популярност в Калифорния и в Европа, по думите на самия Цезар Кардини, салата придобива широка популярност в Америка едва през 1937 г. След преместването си в Лос Анджелис, един от новите клиенти на Чезаре, известен холивудски сценарист, Мани Уолф, по време на честите си пътувания в страната разпространява рецептата в ресторанти в различни американски градове.

Други пък считат, че истинската слава в Америка започва през 1947 г. Тогава редица кулинарни редактора опитват “Цезар” по време на специална дегустация на блюдото в прословутия хотел “Уолдорф-Астория” в Ню Йорк. При всички случаи, за три години до смъртта на Кардини, магистър-готвачите от International Society of Epicures в Париж обявяват салатата “Цезар” за “най-великата рецепта излязла от Америките през 50те години.” Това признание в края на житейския път на Цезар идва като заслужен завършек на историята. История за едно бедно италианско момче, което, преследвайки “американската мечта,” създава една от най-популярните кулинарни легенди на ХХ в.