Основни видове сол

Каква сол да използваме?

„Солта на живота“… Чували сте този израз, нали? Но солта не е просто подправка, тя е източник на различни вещества за нашия организъм, затова и е съществена за нашето здраве. Дали ще ни е полезна наистина, зависи от това, каква сол използваме. Солта е основна подправка в повечето кухни по света. За много хора единствените подправки, които използват са сол и пипер.

В днешно време имаме голям избор на сол по рафтовете в магазините. Но кой е най-добрият вид сол за нас и как трябва да я използваме? В следващите редове ние ще разгледаме най-често срещаните видове сол, за да може всеки да избере от коя има нужда.

Трапезната сол е най-често срещаният вид сол. Много производители подсилват солта с йод. Eлемент, който помага в борбата с някои свързани с йода заболявания, като хипотиреоидизъм. Това е промишлено производство на химическо съединение NaCl (натриев хлорид), което е получено по синтетичен начин. Произведена е за съхранение на определени продукти, балсамиране, дезинфекция и т.н.

Понеже е евтина, тя се разпространява твърде бързо. За съжаление обаче няма нищо общо с тази сол, от която тялото ни има нужда. И не само това. Тя води до задържане на течности и натрий, вредна е за сърдечно-съдовата система, мозъка и бъбреците.

Накратко колкото повече употребяваме, толкова повече ни вреди. С две думи – бавно се балсамираме.

Морската сол има груби кристали и се получава чрез изпаряване на морската вода. Бере се на няколко места по света. Тя съдържа по-голямо разнообразие от микроелементи от обикновената трапезна сол. По-скъпа е от трапезната, въпреки че е минимално преработена. Морската сол понижава приема на натрий, без организмът да се лишава от полезни микроелементи. Тя се получава чрез изпаряване на морската вода и след това се събира в могили.

Знае се, че морската сол лекува диабет, справя се с грипни вълни, настинки, болно сърце и депресия. В 21 век солта от този вид става все по-популярна, тъй като тя доказва ефикасността си при всяка възможност. Необходимо е съвсем малко, за да се установи благотворен ефект върху организма.

Морска сол подсилва имунитета и предпазва от настинки и грип. При премръзване или често излизане навън по време на минусови температури се прави баня на краката с използване на гореща вода и морска сол. Именно тази баня защитава тялото и не му позволява да се разболее отново.

Тя е натуралното средство, което стимулира отделянето на храносмилателни сокове, което неминуемо помага за поддържане на теглото.

Цветето на солта (Fleur de sel)– Fleur de sel е рядка и скъпа форма на морска сол, която се добива във Франция. На френски името се превежда като „цветето на солта“. Тя е деликатна, люспеста и идеална за добавяне към ястия непосредствено преди сервиране.

По-голямата част от солта, използвана за готвене, или се изкопава от земята, по почти същия начин, по който се извличат въглища или други минерали, или се извлича чрез техника подобна на сонда. Наситената със сол вода се изпомпва и се изпарява, за да се получи сол.

И двата метода са сравнително прости, макар и изпълнени в голям мащаб.

Fleur de sel обаче се произвежда чрез процес, който е значително по-сложен. Той включва събиране на тънкия слой сол, който се е образувал на повърхността на плитки басейни с морска вода по крайбрежието на Франция, главно в района на Бретан.

Тъй като се образува естествено при определени метеорологични условия и тъй като трябва да се събере ръчно с помощта на специални сита, fleur de sel е изключително скъп продукт, който струва около 30 долара за килограм или дори повече.

Тази висока цена означава, че fleur de sel не трябва да се използва като обикновена подправка. Едно интересно найно приложение е поръсването й върху бонбони, карамели или други сладки изделия, като крем брюле, което едновременно засилва и контрастира сладостта.

Хималайска розова сол: Каменна сол, добивана от планински райони в Азия, която през последните години придоби силна популярност. Цветът е розов поради изобилието на минералите, които съдържа, особено желязо. По-скъпа е от обикновената, но се счита за по-здравословна и по-чиста, което за повечето хора компенсира разликата в цената.

Ценена заради предполагаемите ползи за здравето от многото микроелементи, които й придават розовия цвят, тя се добива в големи полупрозрачни блокове. На пазара често се срещат лампи, направени от блоковете, които се вграждат в стените за успокоение. Понякога се използва в цехове, където отлежава говеждо месо, за да стане естествено по-солен въздуха.

Блоковете се използват понякога като чинии за сервиране, купи, камъни за печене и плата, като леко и естествено осоляват храната, която е сервирана върху нея.

Ако се приема редовно, не води до задържане на вода в организма. Служи и за заздравяване на костите, т.к. желязото в състава й е цели 5 пъти по-голямо в сравнение с това в готварската сол. А хората, които се оплакват от високо кръвно, могат изцяло да изхвърлят обикновената готварска сол и да я заместят с червена хималайска.

Черната сол или „кала намак“ се добива в Индия. Богата е на въглерод и има силна миризма на сяра. Цветът й е черен заради съдържанието на магнезий и желязо. Популярна е под името „веганска сол“. Служи за подобрение на състоянието при лошо храносмилане, поява на газове, подуване на корема и проблеми с очите.

Когато става въпрос до приложенията й в кулинарията, у нас не е толкова на почит. Не същото обаче можем да кажем за азиатската кухня. Там жителите просто я обожават. Овкусяват се салати и супи без никакъв проблем.

Кашерна сол: Получила е своето име, защото с нея се приготвя месо според еврейските обичаи и традиции. Кашерната сол е с по-груби и големи кристали от обикновената, заради което е отлична за извличане на кръвта от месото преди приготвяне – главно изискване в кашерната кухня.

Интересен факт е, че кашерната сол всъщност не е сертифицирана като кашерна, а се нарича така заради свойството ѝ да извлича добре кръвта по време на кашерния процес. Мнозина кулинари предпочитат да овкусяват своите ястия именно с кашерна сол, защото в нея няма добавки, а вкусът ѝ е много по-мек от обикновената сол.

Кашерната сол се получава чрез пресоване на солта, която е добита от различни солни находища. Разтваря се лесно и равномерно.

Френска сива сол: Ароматна морска сол, с ясно изразен аромат на водорасли. Една от най-скъпите на света, т. к. подобно на Fleur de sel се събира на ръка и с нея е почти невъзможно да се пресоли. Трудно се намира на свободния пазар, т.к. повето е капарирана за най-луксозните ресторанти в света още при производството си.

Хавайска сол Алаеа: Тази сол е много твърда и се разтваря много бавно. По принцип оттенъците й са от съвсем червено до черно, но зависят от вулканичните примеси. Обикновено е розова. Такава я прави железният оксид, който се съдържа в розовата вулканична глина, с която смесват солта. Има своеобразен вкус. Червената например оставя в устата сладникав вкус, а черната – ясно изразен лешников.

Солта Алаеа се използва почти за всички ястия: червената – за свинско и говеждо на скара, а черната – за морски дарове, салати, пилешко и дивеч.

Пушена сол: Солта се произвежда буквално от самата природа с много малка човешка намеса. Тя се извлича от морска вода, която се загрява докато заври, за да може да се филтрира и пречисти от нежеланите елементи, след което се оставя да се охлади. След този процес водата отново се нагрява докато морската сол кристализира.

Традиционното студено опушване добавя към солта този типичен изискан опушен аромат, брилянтен за приготвяне на месо, риба или птици. Пушената морска сол е чист и уникален продукт, при производството на който се използват само традиционни и естествени методи. Тя добавя още едно измерение в подправките за месо и риба, като значително подобрява естествените аромати на продукта.

Използването на традиционните методи на опушване с леко студен дим на кристалите на солта, което гарантира един наистина вълнуващ вкус.

Особено подходящо при печене на големи късове месо, при приготвяне на сосове и маринати, в супи.

Синя персийска сол: От всички изброени видове тя се среща най-рядко и за този факт си има обяснение. Солта със син цвят се извлича от мините в Северен Иран.

Съдържа калиев хлорид и поради тази причина създава оптическата илюзия за син цвят. Надежден източник е на калций, калий, магнезий. Използва се от хората при умора и изтощение.

В синята сол има леко пикантна нотка, но не дразнеща, а по-скоро приятна. С нея се приготвят най-различни ястия, варени зеленчуци, фокачи и не на последно място пици. Не е зле да се пробва от всеки, който все още не познава вкуса й, а има желанието да го направи.