Рома

По-сладкият вкус на Ром го прави една от най-универсалните спиртни напитки. Той е сред първите ликьори, използвани в смесените напитки. Служи за база на почти всички тропически напитки както и на няколко топли коктейли.

Дестилиран От:

Ромът се дестилира от остатъчните продукти на захарната тръстика (меласа) и тръстиков сироп, чрез процес на ферментация и дестилация;

Вкусов профил:

Ромът има сладък препечен захарен вкус, който варира според стила и региона.

На възраст:

Лекия ром обикновено не отлежава, а бистрият дестилат обикновено се налива да „старее“ в бъчви от дъбова или друга дървесина. Допълнително по-тъмен цвят на рома се получава с прибавянето на карамел. Поради климата, времената на стареене варират значително; топъл климат рома изисква по-малко време от рома в по-студени климат.

Произведен в:

Карибските острови са епицентърът на производството на ром. Всеки по-голям остров има свой уникален ром. Барбадос произвежда по-леки и сладки ромове. Този остров се смята за родина на рома и спиртоварната Mount Gay, създадена през 1663 година, е вероятно най-старият действащ производител на ром света.

Куба е родина на леки, изчистени и с по-остър вкус ромове. Преди идването на Фидел Кастро на власт Куба е била един от най-големите и известни производители на ром. По- късно обаче голяма част от собствениците на спиртоварни напускат страната.

Има голям брой ромове, които се произвеждат по кубинската традиция, но най-често в страни като Пуерто Рико и САЩ. Сред най-известните кубински ромове са Havana Club и Ron Matusalem Gran Reserva (произвежда се в Доминиканската република).

Доминиканската република е известна с отлежалите, с богат вкус ромове, които се произвеждат само с местен захарен сироп и меласа.

Гвиана се отличава с богатите тежки ромове Demerara, кръстени на местна река. Тези ромове могат да отлежават за много дълги периоди от време и често се използват като добавка към по-леките ромове от другите регион. Подобни тежки ромове се произвеждат в съседните Суринам и Френска Гвиана.

Хаити следва френските традиции за производство на по-тежки ромове, двойно дестилирани, отлежаващи в дъбови бъчви три или повече години. Крайният резултат е богати на вкусове, изключително пивки ромове.

Ямайка е добре позната с ароматните си силни и богати на вкус ромове, сред които Appletons и Myers.

Мартиника е френски остров, на който се намира най-големият брой дестилерии в Източните Кариби. Както и на другите френски острови като Гваделупа, там се произвеждат ромове и от захарен сироп („rhum agricole“), и от меласи („rhum indistriel“). Тези ромове отлежават в “конячени” бъчви поне три години. А така наречените „rhum vieux“ (ромове, които отлежават по-дълго време) могат да се сравняват с френски коняк.

Пуерто Рико произвежда предимно светли, много сухи ромове. По закон всички бели пуерторикански ромове трябва да са отлежали поне една година, а тъмните поне три. В Пуерто Рико се произвеждат най-известните ромове в света ром – Bacardi и Captain Morgan.

Тринидад е един от големите износители на светли ромове.

Вирджинските острови произвеждат леки светли ромове за коктейли. Тези ромове както и произведените в съседна Гренада се използват и като основа за така наречения „bay Rum“ – класически лосион за след бръснене.

Гватемала и Никарагуа се намират в Централна Америка, където се произвеждат предимно средно силно ромове, които са много подходящи за отлежаване и напоследък започват да печелят международно признание.

Бразилия е производител на големи количества светли ромове от пресен захарен сироп, известни под името кашаса („Cachaca“).

Венецуела е родина на няколко уважавани марки отлежали тъмни ромове, сред които Santa Teresa и Pampero.

В южните щати на САЩ се намират няколко дестилерии на ром, които произвеждат цяла гама от светли и средно тежки ромове, продавани с имена от Карибския регион.

Канада продължава 300-годишната традиция да внася ром срещу рибни продукти, като внесените от Антигуа, Барбадос и Ямайка ромовете отлежават по 5 години. В резултат на това се получава силен тъмен ром, известен още с местното название Screech.

В Европа основно се бутилират вносни ромове. Англия и Франция внасят ром от бившите си колонии на Карибите, който допълнително отлежава и се бутилира на място. В Германия се внасят силни тъмни ромове от Ямайка, които се смесват с неутрални спиртни напитки в съотношение 1 към 19, от което се получава така нареченият „Rum verschnitt“.

Подобна напитка се произвежда и в Австрия под названието „Inlander Rum“ – такъв е популярният австрийски ром Stroh.

Австралия произвежда значително количество светли и „златни“ двойно дестилирани ромове, като ромът е втората по популярност алкохолна напитка на континента след бирата.

Азиатските ромове са свързани с тихоокеанските региони, произвеждащи захарна тръстика, и най-вече със светлите и златни ромове произвеждани във Филипините и Тайланд.

Основни стилове:

Светъл ром, Златен ром, Тъмен ром, Лек ром, Сладък ром, Качаса, Ароматизирани Ром и др.

Съдържание на алкохол:

Обикновено 40 процента. Свръхупорните ромове могат да достигнат 75 процента/.

Регламенти:

Няма обособени световни разпоредби, но някои ромове трябва да се придържат към регионалните закони и традиции. Например, cachaça трябва да се произвежда само и единствено в Бразилия.