За свободното време,  Малко известните истории

Сладкото изкушение шоколад

Посягаме към шоколад когато ни се яде нещо сладко, посягаме, когато ни е тъжно, чупим си от него когато ни е весело, а понякога просто ей така- защото не можем да му устоим. Думата „какао” на езика на маите означава „божествена храна”. От там произлиза и модерното латинско название на какаовото дърво „Theobrama Cacao”, означаващо „Храна на боговете“. Шоколада е истински антиоксидант. Съдържащ голямо количество физиологично активни вещества, включително теобромин и кофеин. Те стимулират сърдечносъдовата и нервната системи.

Според психиатрите желанието да хапнете шоколад не е друго, а подсъзнателен опит да увеличите нивата на фенилетиламин, за да почувствате отново радостта от живота. Затова е сочен като отлично средство срещу депресивни състояния и като добър помощник срещу ред заболявания.

Шоколадът не разваля формата, ако се консумира в максимално чист вид и в умерени количества. Разбира се трябва да е без добавени мляко, захар, ядки, стафиди. Черният шоколад е най-диетичен и е в основата на ползите върху човешкото здраве от сладкото изкушение.

СЛАДКАТА ИСТОРИЯ НА ШОКОЛАДА

Сладък, тръпчив, леко горчив, с различни аромати – истинско изкушение за сетивата. Шоколадът обаче не винаги е бил това, което е днес. Най-ранните сведения за него датират от повече от 1500 години от тропическите гори в Централна Америка. Там обилните дъждове, комбинирани с високата температура и влажност през цялата година осигуряват идеален климат на растението, от което се извлича шоколада – Какаовото дърво. Дърво, боготворено от маите, вярващи, че то има божествен произход.

Маите варели пикантна сладко-горчива напитка, като опичали и стривали семките на какаовото дърво (какаовите зърна) заедно със царевични зърна и люти чушки и оставяли сместа да ферментира. Готовата напитка била използвана за церемонии и била консумирана най-вече от богатия и религиозен елит.

Ацтеките, които обитавали Централно Мексико, също почитали какаовите зърна. Но т.к. понеже живели по-на север, в по-високи и сухи райони, където какаовото дърво не е могло да вирее, добивали зърната чрез търговия или като военни трофеи. Те ценели зърната толкова много, че дори ги използвали като валута. Със 100 зърна можело да се купи пуйка или роб, а данъците били събирани също в какаови зърна. Ацтеките, също като маите, правели напитка от ферментирали зърна, която използвали за ритуали или като луксозна напитка за много богатите.

Те я наричали „ксоколатл”, но тъй като испанските конквистадори едвам можели да я произнесат, я преименували в „чоколат” след което се е променила в „шоколад”. Ацтеките смятали шоколада за афродизиак. Предполага се, че техният император Монтезума го е пил петдесет пъти на ден от златен бокал, определяйки го като „божествената напитка”, която бори умората и те прави издръжлив. Чаша от тази скъпоценна напитка позволява на човек да се движи цял ден без да яде.

Всъщност ацтеките ценели ксоколатл повече от среброто и златото. Когато Монтезума бил победен от Кортез през 1519 година и победителите претърсвали императорския дворец, очаквайки да намерят злато и сребро. Единственото, което намерили било огромно количество какаови зърна. Оказало се, че съкровището на ацтеките не било от скъпоценни метали, а от какаови зърна.

ШОКОЛАДА В ЕВРОПА

Шоколадът бил донесен в Европа от Кортез, като до този момент конквистадорите се научили да правят напитката по-подходяща за европейския вкус, като смесвали стритите изпечени какаови зърна със захар и ванилия и по този начин неутрализирали пикантната горчивина на питието, което пили ацтеките. Не случайно първите шоколадени фабрики се появили в Испания и до началото на 17 век. Шоколадения прах, от който се правила вкусната напитка, е бил изнасян в цяла Европа. Испанците пазили тайната съставка – какаовите зърна – в продължение на години много усърдно и със завиден успех.

Веднъж, когато английски пирати завладели испански товарен галеон, за който били сигурни, че превозва съкровище, но в който намерили само това, което определили като „изсушени овчи изпражнения”, били толкова стъписани, че от яд го изгорили. А всъщност шоколадът по това време бил толкова скъп, че пиратите са могли да заменят какаовите зърна за същото количество сребро (че дори и злато).

Първите сведения за шоколад, консумиран в твърдо състояние идват от Англия. В средата на 17 век сладкарите там започват да слагат какаов прах в различни сладкиши.

През 1828 година холандският химик Йохан Ван Хоутън измисля метод за отстраняване на горчивата мазнина от стритите изпечени какаови зърна. Неговата цел била да направи вкуса на напитката по-мек и приятен. Несъзнателно обаче открил възможността за направа на твърдия шоколад – такъв какъвто го познаваме днес. През 1847 година Фрай и Синове от Бристол, Англия започнали да смесват захар с какаов прах и какаово масло (извлечено чрез метода на Ван Хоутън) за да получат първото шоколадово блокче.

През 1875 година швейцарецът Даниел Петерс открива начин да комбинира какаов прах, какаово масло, захар и сухо мляко на прах и започва да произвежда първия млечен шоколад.

Вероятно най-важното и едно от последните реални нововъведения (а не технически подобрения) била какаовата преса, създадена през 1828 г. от холандския химик Конрад ван Хойтен. Тя изстисквала какаовото масло (оставяйки праха, който ние наричаме какао) и довела не само до улесняването на по-късната обработка, но и до невероятното му поевтиняване. По-късно, през 1875 г., Даниел Петер и Анри Нестле добавили кондензирано мляко към шоколада. Техният кремобразен “млечен шоколад” придобил светкавична широка популярност.

През 1879 г. пък Рудолф Линдт, 24 годишен, майстор сладкар, син на аптекар купил две опожарени фабрики близо до Берн и няколко стари машини. Неговото намерение било да произведе шоколад, който ще бъде различен от всички останали на пазара. По това време шоколадът бил трошлив, с груба повърхност и горчив, оформян ръчно на калъпи.

Неговият брат Аугуст, също аптекар, изразил мнението, че влагата в шоколадовата смес, която кристализира със захарта, трябва да се извлече по време на процеса. Аугуст също предложил да се добави какаово масло, което да омекоти шоколадовата текстура.

Субстанцията, която Рудолф Линдт получил след три денонощия непрестанна работа била много по-различна от обикновената шоколадова смес. Тази тъмна кадифена маса с матов блясък била лесна за оформяне и топяща се нежно на езика. Така бил създаден един нов шоколад със съблазнителен аромат и несравнимо качество. Линдт го нарекъл „шоколад, който се топи”.

„Коунчинг” – процесът на непрекъснато разбъркване в продължение на дълги часове, е есенцията в откритието на Линдт. Добавянето на какаово масло в топлата шоколадова маса и използването на различни какаови зърна в специфично съотношение е от първостепенно значение за успеха на шоколада Линдт.

И така, първият в света топящ се шоколад бил произведен в 1879. Дали това е била просто една случайност? Дали експериментите са продължили така дълго както разказва легендата? Или пък според различните версии на сагата, Линдт е забравил да изключи съоръженията за разбъркване през уикенда, и е намерил напълно различна шоколадова смес в понеделник? Разбира се, невъзможно е да възстановим детйлите от събития, случили се преди повече от 130 години. Това обаче, което не подлежи на съмнение е, че процесът „коунчинг”, революционното откритие на Линдт, изиграва решаваща роля за международната репутация на Линдт и швейцарския шоколад.

В днешни дни

Най-голям дан за днешното световно разпространение на сладката храна пък дали )за голямо учудване) военните. Крак подела кралица Виктория, която изпращала на своите войници коледни подаръци с шоколад. През Първата световна война, той бил част от порциона на всеки американски войник.

До 1930 година вече съществували близо 40 000 различни вида шоколад. При все това, той не е така популярен в цял свят, както в Европа и Америка. Много азиатски култури никога не развили истински вкус за шоколад, а и като че ли за сладкото като цяло. В интерес на истината, в Китай се пада 1 изяден шоколад на 1000! В Гана и Кот д’Ивоар хората също рядко го ядат и той не струва за тях повече от обикновената храна. Може би единствената страна, запозната изключително късно със шоколада, остава Япония. Там той той е донесен чак през Втората световна война и едва в днешни дни придобива известна популярност.

Снимка: Pinterest

Оставете отговор

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *