Сърф енд търф – какво е това?

Сърф енд търф /surf & turf/ е ястие, което срещаме все по- често в менютата на ресторантите.

Но знаем ли всъщност какво е това? Ако трябва буквално да си преведем значението на израза това е сблъсък между две абсолютни противоположности. С други думи: в една чиния се срещат най-доброто от морето с най-доброто от земята.

Сърф и търф /surf & turf/ е основно ястие, което съчетава морски дарове и червено месо. Морските дарове обикновено са омар или различни видове скариди, които могат да бъдат задушени, печени, панирани или пържени. Когато се сервира с омар, което е класическата комбинация, в ястието присъства опашката на омара или целият омар.

Месото – най-доброто от червеното обикновено е бифтек, въпреки че могат да се използват и други видове. Един от ресторантските стандарти е комбинация на опашка от омар и филе миньон. Обичайното място където се предлага Сърф енд търф /surf & turf/ са тъй популярните в САЩ, Канада и Австралия стекхаус заведения. Днес е на разположение обаче и на посетителите в някои британски и ирландски пъбове и по- настъпателно навлиза и у нас.

Как обаче беше създадено за първи път комбото от стек и морски дарове? Промени ли се през годините? Прочетете, ако се интересувате да научите повече за историята на сърф и търф, а след това направете резервация в най-близкия ресторант, където го предлагат и ни споделете дали е покрило Вашите очаквания.

Сърф и търф /surf & turf/: ястие, създадено на брега

Разбира се, за съвременния човек тази комбинация обикновено е неприемлива, но в кухните на угро-финските страни от първобитно-общинния строй комбинацията на риба и месо в едно блюдо има ритуално значение. Такова ястие се приготвяло като жертвоприношение, едновременно от рибари и ловци.

Тогава смело съчетавали в едно ястие овнешко, говеждо, телешко с речна и морска риба. И днес финландците готвят kalakukko, класическо блюдо от риба и пържен бекон, което се запича в хрупкав ръжен хляб.

Следва опитът на древните римляни, които задължително използвали при овкусяването на месо гарум – сос от ферментирала риба. В онези дни той бил достъпен само за богатите аристократи поради високата си цена.

Въпреки, че има доста спорове сред историци и критици относно това дали сдвояването на червено месо и морска храна се дължи на източния или западния бряг на Съединените щати, те са съгласни за едно: океанът играе ключова роля. Независимо дали са от Атлантическия или Тихия океан, морските дарове са в изобилие и на двата бряга. А в ресторантите започват да ги сдвояват с месо през 60-те години.

Филе миньон и омар често се цитират като класическата или оригинална комбинация за сърф и търф.

Привържениците на западното крайбрежие твърдят, че ресторантът, разположен в Сиатъл, е първият дом на сърф и търф. Ястието се сервира за първи път там през 1962 г. по време на Световното изложение.

Тези, които вярват, че сърф и търф пристигат от Източното крайбрежие, често се позовават на реклама, пусната във вестник The Lowell Sun, Масачузетс, през януари 1966г. Рекламата обявява вечеря в чест на шампанското, където ще се сервират изискани ястия с филе миньон и пълнени ракови крачета.

Както вече споменахме филе и опашка от омар е най-често срещаното дуо за сърф и търф, но има много други вариации. Пътят от гурме чинията към обикновените хора след това е ясен. Сърф и търф /surf & turf/ преминава в менютата на масовите заведения и следвайки пътя на Фиш и чипс – традиционен за британските страни, както и на Путин – класическия канадски фаст фууд, влиза в любимата американска територия.

За тези, които търсят нещо малко по-различно и искат да опитат най-доброто от двата свята бихме препоръчали освен класически да опитат и сърф и търф /surf & turf/ бургери, които присъстват в предложенията за кетъринг и се сервират и на работното място.

Повече за историята на сърф енд търф може да научите във вкуснотийки.бг