Уикенд В Родопите: Два Дни Сред Природа, История И Автентични Вкусове
Бягство от града и потапяне в магията на Родопите
В днешната статия ще ви покажа едно от любимите ми места в България-Родопите. Родопите са едно от най-красивите и мистични места у нас. Планината пази древни тайни, легенди и неподправена природна красота. Ако търсите уикенд, изпълнен с приключения, тишина и българска гостоприемност- това е правилното място. Ще ви предложа двудневен маршрут, който съчетава природа, култура и местна кухня.
Като за начало един съвет-настанете се в района още в петък, за да не губите време по пътищата. наспете се добре и в събота започнете своето приключение
Събота: История, природа и култура в Родопите
1. Асенова крепост (Асеновград)
Започнете деня рано и потеглете към Асенова крепост, разположена на 15 км (около 20 минути с кола) от Асеновград.
Когато чуете за Асеновград ласкателното название “Малкият Ерусалим”, не бързайте да отдавате това на местния патриотизъм. То напълно отговаря на истината за тази свещена порта към Родопите – заради християнските традиции, деветте действащи църкви, 42-та параклиса и петте манастира в неговите околности.
Туристическите справочници представят общината, чийто център е Асеновград най-вече като удобен изходен пункт за посещение на Западните Родопи. Преди да продължите към планината обаче, първо разгледайте крепостта “Петрич”, по-известна като Асеновата, която големият писател Николай Хайтов с право определя като “величава, чутна в миналото твърдина, от която еднакво са се възхищавали и защитници, и врагове”. Крепостта е кацнала върху чука, висока повече от сто метра, над река Асеница, което навремето я правило изключително трудна за превземане. Очевидно тук е имало укрепен пункт още по времето на траките, но позицията ѝ става стратегическа най-вече през Средновековието. Особено по времето на цар Иван Асен Втори, който я разширява. Поради това тя носи неговото име и има запазен надпис, потвърждаващ това. Най-добре съхранената сграда е крепостната черква “Света Богородица Петричка” – едно от най-ценните творения на църковната архитектура по нашите земи. От самата крепост не е останало кой знае колко, но и това, което се вижда, е достатъчно внушително и дава представа за значимата ѝ роля в миналото. А намерените фрагменти от керамика, оръжия, монети и сечива са ценни свидетелства за живота, кипял тук някога. Днес от нея лъха не войнственост, а по-скоро романтика, защото от върха на калето се откриват прекрасни панорами към Родопите и към града.
Време за разглеждане: около 1-1.5 часа.
2. Бачковски манастир (Бачково)
След посещението на крепостта, продължете пътуването към Бачковския манастир, който се намира на около 15минути с колаот крепостта.
Какво ще видите: Бачковският манастир, втори по големина в България. Основан през 1083 година от грузинеца на византийска служба Григорий Бакуриани и неговия брат Абасий, е уникално съчетание от армено-грузинска, гръцка и българска православна култура.
Дълго време предание сочело, че под олтара на черквата „Свети Архангели” е бил погребан свят човек. Предполага се, че именно там е намерил най-сетне покой последният български патриарх Евтимий Търновски.
Костницата на манастира е единствената запазена сграда от 11 век. В двуетажната сграда, построена през 1601 година, са старинната манастирска кухня /магерница/, а до нея е трапезарията със запазена прекрасна стенописна галерия от 17 век. Храмът „Свети Никола” е изрисуван от Захари Зограф, който за около две години изографисва сцени с над 600 образи.
Главната черква на манастира, „Свето Успение Богородично”, по своята монументалност и с необичайното за началото на 17 век архитектурно решение, е уникален български паметник. Именно в нея се пази чудотворната икона на Света Богородица, дарена от грузински поклонници през 1311 година. Повече от 350 години, в понеделник след Великден, тя се изнася от манастира до местността Клувията, където била скрита по време на османското робство. Легенда твърди, че през 17 век тя случайно била намерена там и върната в манастира, откъдето няколко пъти изчезвала мистично и се връщала сред скалите. “Бягствата” ѝ престанали, след като за нея бил направен специален олтар. Всеобщо е убеждението, че докосналите се до нея болни оздравяват. Друго едно литийно шествие за предпазване от болести и бедствия се провежда на 25-ия ден след Великден. Някои от поклонниците прекарват нощта в църквата „Света Богородица Благовещение” в Асеновград, а на другия ден изнасят иконата на Божията майка и с нея стигат до Бачковския манастир.
Време за разглеждане: около 1-1.5 часа.
3. Широка лъка
След манастира, се отправете към Широка лъка, разположена на около 1 час път с кола.
Какво ще видите:
Разходете се из калдъръмените улички на това автентично родопско село с характерни старинни къщи. Посетете църквата „Успение Богородично” и разгледайте Музея на музикалното изкуство в Широка лъка. Потопете се в атмосферата на родопската традиция и култура. Любопитен факт: Широка лъка е известна със своето музикално наследство, което включва уникални родопски песни и инструменти.
Смята се, че името на Широка лъка идва от старобългарската дума “лъка”: „извивка”, „кривина”, „лъкатушене”. В първите дни на месец март в селото се провежда един от най-големите кукерски празници в България, наричан от местните жители „Песпонеделник”.
Причина, хората да се заселят някога тук било насилственото помохамеданчване на родопското българско население през 17 век. Първоначално тези земи били владени от юруците – черкезки номадски племена, които по-късно се преселили към Беломорието. Красивите къщи пренасят всеки посетител в епохата на Възраждането и никак не е чудно, че над 90 обекта в Широка лъка са паметници на културата.
По-голяма част от къщите са построени в типичен архитектурен стил, наричан родопски. Покрити с каменни плочи, те напомнят донякъде крепости, което никак не е случайно, защото единствено в тях по време на османското робство хората са се чувствали относително защитени. Това е причината и във всяка от тях да има скривалища в стените или избите. Най-известни са Сгуровската, Учиковската, Богдановата и Калайджийската къща. Но не само те, всяка сграда в това селище има свой собствен облик и обаяние. В една от тях, построена през 1853 година и наречена „конак”, защото е била собственост на административен чиновник е етнографският музей. Тук може да се научи много за бита и обичаите на някогашните обитатели на Широка лъка. Показана е автентичната подредба на стаите -тази на стопаните, невестинската – на булката и младоженеца, овчарската, както и мястото, където са се провеждали седенките. Любопитна е богатата експозиция от домакински съдове и пособия: за биене на мляко, съхранение на сирене и кашкавал, както и оригинална пещ за хляб. На втория етаж е експониран стан, пред който чуждестранните гости се застояват дълго. И още: козяци, черги, халища и разнообразни кукерски маски.
Доказателство, че широколъчани са били прочути майстори – дюлгери, са не само къщите, но и построената през 1834 година църква “Успение на Пресвета Богородица”, която според преданието била вдигната само за 38 дни.
Предполага се, че иконостасът ѝ е рисуван от ученици на братята Димитър и Захари Зограф от Самоков, но не е изключено те самите да са изографисали църквата. В близост до храма е и старото училище, построено през 1835 година.
Главната улица на селището носи името на прочутия Петко войвода /капитан Петко Киряков/, който след Освобождението на България живее тук две години. Паметник и паметна плоча са му вдигнали признателните жители на Широка лъка.
В центъра на селището е и паметникът на родения тук екзарх Стефан Първи (чието светско име е Стоян Попгеоргиев Шоков), първия предстоятел на възстановената самостойна Българска православна църква и един от най-активните участници в спасяването на българските евреи през 1943 година.
Предпочитано място за снимки са и трите изящни каменни моста над Широколъшката река, останали още от римско време, които придават допълнителен чар на това самобитно селище.
Разказът за Широка лъка би бил непълен, ако не се спомене, че славата на това обаятелно село се дължи не само на богатата му история и оригинална архитектура, а и на музиката. Не е пресилено да се каже, че всяко семейство е свързано с нея. Това е причината да го наричат още „храм на музиката” и „музикална столица” на Орфеевата планина. Тук са родени или израсли едни от най-известните певци и гайдари на родопския фолклор. Заслугата за това е на Средното музикално училище за народни песни и инструменти.
Време за разглеждане: около 1-1.5 часа.
Следва нощувка в Широка лъка или близките села Гела и Солища.Тук може да си изберете истински уютна къща за гости.
Неделя: Приключения сред природата и загадъчни пещери
4. Ягодинска пещера (Ягодина)
На следващата сутрин потеглете към Ягодинската пещера, която се намира на около 50 минути с кола от Широка лъка.
Какво ще видите тук:
Една от най-известните пещери в Родопите с красиви сталактити и сталагмити. Възползвайте се от услугите на екскурзовод и се потопете в подземния свят на пещерата. Любопитен факт: Пещерата е свързана с древни легенди и се смята за място, в което се е намирало светилище на траките.
Освен с множеството красиви образувания и пещерните перли, единствени у нас, Ягодинската пещера е известна и с това, че е била обитавана от енеолита (каменно-медната епоха). Специална музейна експозиция разкрива откритите останки от жилище, керамични съдове, оръдия на труда, керамична пещ и др. Проучванията показват, че на това място са живели древни майстори-грънчари, които са добивали глината от вътрешността на пещерата и са изработвали различни изделия. Експозицията е оформена в естествения вход на пещерата, който е на около километър надолу по течението на Буйновска река, след изкуствения вход през който се правят туристическите посещения в благоустроения етаж на пещерата. Беседата трае около 20 минути и за нея се заплаща отделна такса. Тази експозиция се консервира и е затворена за посещения през есенно-зимния период.
Ягодинската пещера е едно от важните места за опазване на популациите на прилепи у нас. През различните сезони в пещерата са регистрирани 11 вида, като 6 от тях са приоритетни за опазване в цяла Европа: Малък подковонос, Голям подковонос, Голям нощник, Остроух нощник, Дългоух нощник и Трицветен нощник.
Време за разглеждане: около 1 час.
5. Орлово око (връх Свети Илия)
След пещерата, продължете към Орлово око, панорамна площадка на връх Свети Илия, разположена на около 40 минути с кола от Ягодина.
Какво ще видите:
Спираща дъха гледка към Родопите и долината на река Въча. Възможност да се насладите на 360-градусова панорама и да направите незабравими снимки.
Панорамната площадка „Орлово око“ е любима туристическа атракция в регион Западни Родопи. Съоръжението е изградено, за да могат туристите да се насладят на великолепните гледки към Буйновското ждрело, ридовете на Родопите и дори Рила и Пирин.
Панорамната площадка „Орлово око“е изграденана връх Свети Илия, на височина 1563 м. и е единствената по рода си в България. Конструкцията е мощна и здрава, проектирана, да издържа до 3 тона товар. Тя дава възможност да се почувствате като птица – и да погледнете планината от високо.
До площадката се стига по планинска пътека или с високопроходим автомобил.
Пред входа на Ягодинската пещера може да се качите на такъв автомобил – таксата е 10 лв на човек при 6 пътника. Панорамната площадка „Орлово око“ е изградена през 2009 г. от туристическо дружество „Родопея“ – с. Ягодина със средства, събрани от входните такси на Ягодинската пещера.
Любопитен факт: Площадката носи името „Орлово око” заради формата си, наподобяваща орлов поглед.
Време за разглеждане: около 1 час.
6. Дяволското гърло (Триград)
Следващата спирка от маршрута е Дяволското гърло, което се намира на около 25 минути път с кола от Орлово око.
Триградското ждрело
Снимка: Евгени Динев
За да стигнете до пещерата обаче, минавате през него. То е дълбок пролом по течението на Триградска река. Дело е на нея самата. Част от него е пещерата Дяволското гърло като водите на реката влизат в нея и образуват най-високия водопад на Балканите с височина 42 метра. В най-високата и живопистна част на ждрелото е Харамийската пещера.
Самата пещера е лесно достъпна, не са необходими специални дрехи или обувки. Тя е електрифицирана и има изградени парапети и стъпала.
Още преди да влезнете, може би ще забележите, сякаш пристъпвате в паст на дявол, широко отворена и готова да Ви погълне. Так че адреналинът се покачва още при вида на този нестандартен и дяволит вход.
Входът е изкустевно създаден и е 150-метров прокопан тунел. Веднага с влизането ще видите и изобразена дяволска глава, изсечена по стените. Това е едно от любимите места на посетителите за снимки.
Загледайте се вдясно и там на стените ще видите изобразена фигурата на Орфей в човешки размери, а веднага след това и малко изворче с изображението на Богородица. Смятало се, че водата му е лековита, затова и вярвайти в тези митове и легенди, много хора, търсещи надежда, вземат от водата за себе си или близките си.
Преданието гласи, че именно там, ако си намислите желание, то ще се сбъдне.
Тунелът ви води до Бучащата зала. Там се чува силния грохот от водата на реката. Залата е с дължина 110 метра, широчина 40 метра и 35 метра височина и се е образувала от пропадането на Триградската река в пещерата. Така природата е създала невероятната каскада от 18 водопада, най-големият от който е 42 метра или най-големият подземен водопад на Балканите. Чува се силния грохот на водата, която пада със страшна силна и се губи в сифона с дължина 150 метра. Следва 60 метрова галерия, която води водата и я връща на повърхността.
Остават само 301 стъпала или сграда от 22етажа за изкачване, докато гледате водата от високо, а те ви водят до изхода, който преди е бил вход на пещерата. Там отново ще съзрете реката, която си е проправила път и излиза, но мистерията остава.
Един поглед назад и си представете, водата, която се спуска стремглаво, тътенът, който се чува и как тя изведнъж изчезва, незнайто къде, по лабиринти, останали непознати и неразкрити, докато отново се покаже.
В Дяволското гърло няма да видите сталактити, сталактони или сталагмити. Но пък там живеят птицата скалолазка и 4 вида прилепи, които са строго защитени от Закона за биологичното разнообразие и част от Световния черен списък.
В пещерата зимува най-голямата колония на Дългокрил прилеп около 40 000 до 60 000 прилепа.
Легенди
Според някои легенди, още траките, хвърляли там труповете на починалите членове от племето и те потъвали в бездната, обвита с мъгли.
Пещерата се свързва с Орфей. Неговата единствена и голяма любов била Евредика. След сватбата им, тя била ухапана от змия и Хадес- богът на подземното царство, я взел при себе си. Орфей решил да спаси любимата си и слязъл на долната земя. Свирил с арфата си и се молил на Хадес да му я върне.
Трогнат от сълзите и най-вече от музиката Хадес казал, че ще му върне любимата. Но имало условие. Докато не стигнат до горната земя, да не се обръща и да не я поглежда. Орфей си съгласил, но точно стигнали до изхода, той не чувал вече стъпките на Евредика и решил да се обърне, да види дали тя го следва. Тогава видял как сянката й се отдалечава, а според други легенди, се превърнала в каменна скала.
Орфей бил съсипан, защото за втори път губи Евредика. Започнал да плаче неудържимо, а на мястото, където падали сълзите му, се образувал малък извор. Днес там е олтарът на фигурата на Богородица. Орфей остава верен на любимата си 4 години след смъртта ѝ. Това ядосва вакханките и те го убиват с камъни. Така душата на Орфей отива и остава завинаги при любимата му.
Според други легенди, там били хвърляни вождовете на тракийските племена, за да останат безсмъртни.
Какво ще видите: Най-впечатляващото подземно водопадно образувание на Балканите. Легендите разказват, че това място е входът към подземния свят на Орфей. Любопитен факт: Водопадът е височина 45 метра и се смята за едно от най-внушителните природни чудеса на Балканите.
Време за разглеждане: около 1 час.
7.Екопътека “Дяволска пътека” или “Дяволски мост”
На 19 км от пещера Дяволското гърло към посока село Борино е и екопътека “Дяволска пътека или мост” . На входа на селото отбивате към местността Чала и ще видите табела, указваща Ви пътя. Има и друг път Буйновското ждрело. Самата пътека представлява комбинация от дървени мостове, минаващи покрай скалите, конзолни платформи, скални форми и панорамна гледка към “Дяволския мост”. Стълбите са стръмни, преживяването екстремно и изпълнено със спиращи дъха гледки.
Общо време за пътуване и разглеждане: Време за пътуване между спирките: около 4.5 – 5 часа в зависимост от трафика. Време за разглеждане на всяко място: около 1-1.5 часа на забележителност. Общото време за маршрута: около 10-12 часа на ден.
Завършете уикенда с усещане за магията на Родопите Този маршрут ви дава възможност да разгледате някои от най-значимите исторически и природни забележителности в Родопите. Уикендът ще ви остави спомени за спокойствие и тишина, които ще останат с вас дълго след като се върнете у дома.
