Френския кроасан
Една пухкава история
Пухкавият, маслен кроасан най-често свързваме с красивата френска ривиера. Истината обаче е, че корените му лежат в седемнадесети век в една австрийска битка.
Произход
Началото на легендата за кроасанът ни връща обратно във Виена някъде около 1683 г. като символ на победата на Австрия над османските турци. Градът тогава е бил под обсада от хиляди османски войници в продължение на два месеца. Държавата изпраща пратеници и в съседните страни да молят за помощ, но отговор няма. Войниците са уморени и бялото знаме е вече неизбежно, когато пристига пратеник с добра новина: Кралят на Полша идва с армия от свежи сили. Ако виенеца можеха да издържат само още няколко дни те щяха да бъдат спасени.
Алармата на пекаря
Междувременно, извън града, османската армия има нов план за пробив през дебелите защитни стени на Виена. Плана е да направят лабиринт от тунели под града, които да напълнят с барут, с който да взривят стените на града.
Османците нападат в ранните часове на деня, когато всички още спят. Това обаче е било и времето, когато пекарите на града трябва да запалят пещите си, за да изпекат ежедневния хляб от последното останало зърно. Легендата разказва, че докато месят тестото, пекарите чуват странни шумове под краката си. Първоначалната реакция на един от тях е да пусне звуковия сигнал на пещите. Той събужда армията, която успява да изкопае тунелите и да ликвидира барутът. В края на акцията са се появили кралят на Полша и армията му.
Историята казва, че под техния напор османците, бягат, битката е спечелена и Виена е спасена.
Пекарите празнуват
За да отбележат победата, и ролята, която те изиграват в спасяването на града си, пекарите създават специален сладкиш. Те го правят с формата на полумесец, символът на османското знаме. Той трябва да напомня на всички за победата им. Те наричаха своето творение “kipferl“,което означава полумесец на австрийския немски език.
По-късно тези сладкиши мигрират във Франция и се преименуват в “croissant” (френската дума за полумесец). Но преди да отидем във Франция, нека продължим в Австрия още малко.
Натопи го в кафе
Изглежда, че сладкишът с форма на полумесец не е бил единственото нещо, вдъхновено от османските турци. Т.к. армията е дошла във Виена, планирайки да остане по-дълго, съответно е донесла и много провизии. Всичко разбира се остава, когато бягат, а войниците, си разделят плячката. Някои от тях вземат камили, други-килими, а един войник взема чанти пълни със странен боб. Този войник е пътувал в Турция и знае точно какво получава. Благодарение на пълната чанта той отваря първата кафе-къща на Виена.
В началото обаче, никой не иска да вкуси странната му сварена вода. За да стане по-привлекателна напитката, той решава да я сдвои със сладкиш. За целта моли местен пекар за малко хляб, който да върви с кафето и ще накара хората да искат да опитат новата напитка. Турската инвазия все още е била свежа в паметта на всички и пекарят предложи малкия кроасан във форма на полумесец. Комбинацията кафе и кроасан става истински хит и поставя началото на така популярната днес френска закуска.
От Австрия към Франция
Легенда за Мария-Антоанета
Любопитната история на кроасан продължава с друга легенда относно Мария-Антоанета, скандалната австрийска кралица. Тя е изпратена във Франция на четиринадесет години, за да се омъжи за бъдещия крал Луи XVI. Самотното младо момиче нaпуснало родината си и помолило известни пекари да я направят kipferl-ът, който си спомняла от дома. Така тя го представя на френския двор заедно с други малки сладкиши от родината си. Колективно, те стават известни като viennoiserie.
19век Париж
До деветнадесети век kipferl-ът вече пребивава във Франция, но е далеч от пухкавия сладкиш, който познаваме днес. Все още беше австрийската версия: изработена от тежко тесто, подобно на това на бриош, но малка и във формата на полумесец.
Около 1837г. двама австрийци- Занк и Шварцер откриват виенска пекарна в Париж. По това време сладкишът с форма на полумесец все още се нарича кипферл, а до средата на век името е променено от кипферл (австрийската немска дума за полумесец) на кроасан (френската дума за полумесец). Към края на Деветнадесетия век кроасанът с сега познатата си, пухкава форма вече е на път да се превърне в символ на Франция.
Извита или права форма
С толкова много приказки за полумесец и кроасанът, наименуван заради извитата си форма, не може да не се зачудим защо толкова много от онези маслени кроасани са прави. Защо не са извити като полумесец?
Е, и това е още една интересна история. В началото всички кроасани очевидно са направени във форма на полумесец и всички са бяха направени с масло. В средата на деветнадесетия век обаче е измислен маргарина. По-евтин от маслото и с по-дълъг срок на годност. Беше пътят на бъдещето.
Естествено модерният маргарин започва да замества маслото и в кроасаните. Въпреки че французите харесват това, което ядат, има определено две мнения по въпроса. Това налага на пекарите да уведомят хората какво има в кроасана им. За целта решават да направят две различни версии. Мислейки, че маргаринът ще направи маслото демоде, кроасани, направени с маргарин, са оставени в традиционната форма на полумесец, а кроасани, направени с масло, са взели права форма.
Извитият кроасан (направен с маргарин) се нарича “croissant ordinaire” (кроасан ординар) и днес е по-рядко срещан от правия (направен с масло). Французите изглежда предпочитат маслени кроасани (както и аз) и затова днес във Франция повечето кроасани не са наистина в оригиналната формата на кроасана